Вървейки напред понякога се обърщам и поглеждам назад, и в главата ми нахлуват хиляди спомени от миналото, от скоро... от изминалия ден. Все по рядко се обръщам назад и ту с радост ту с тъга си спомням за отминалите дни. Дните и нощите който имах. Незабравени но избледняващи спомени покрай изминаващите днешни дни. Поглеждам назад в здрача и далечното минало и се чудя тогава някога аз имал ли съм приятели и хора обичани и обичан ли съм бил или всички са били предатели и нечии роби. Роби знаейки, че са такива и не чак толкова, а можеби просто им е харесвало да са такива. Стотиците приятели които съм имал и приятели ли са ми били щом са ми забили нож в гърба и са ме предали с цел или без цел за някаква лична облага или просто за да се покажат? Дали? Хора на които си мислил, че можеш да разчиташ а напротив те са те тровили всеки ден. За отминалите дни когато се обърнеш и се замислиш ти обичал ли си? Обичал си можеби, но дали си бил обичан или си бил просто нявик или играчка.
Един ден получавайки една играчка с душа и сърце жива, детето и казало, че ще я обича и, че за него не е играчка и никога няма да я замени или предаде. След време детето видяло, други по интересни играчки или можеби не били чак толкова интересни но били различни, не толкова различни но различни от неговата. Тогава то решило да си играе и с тях, мислило си колко е било загубило в плен на тази играчка след като имало и толкова много други играчки. Оставяйки своята то е предало. Минало много време и детето дори не се сещало за своята играчка. Един ден обаче осъзнало, че неговата първа играчка с душа и сърце е по-хубава и се върнало да си я вземе. Тогава обаче разбрало, че неговата стара играчка вече нямала душа защото с предателството си детето било убило душата на играчката, а сърцето и стояло до ней.... сухо и студено като камък напукано и.. така студено. Детето сега разбрало че наистина обича само тази играчка или можеби не... но тя била завинаги загубена мъртва и сама сянка в нечии вече други ръце отишла. Ръце които можеби ще я оценят или отново ще я разкъсат и убият. А можеби играчката мъртва ще си отиде завинаги надалеч сама и ще предпочете сама да живее и сама да умре далече от нечии ръце.
Мислейки за отминалите дни замислям се все пшо-често обичал ли съм или дали някога обичан съм били или просто предаден за пореден път. Вяра ли да даваш и трябва ли да вярвапш на хората около теб ако те отново ще те предадът. Замисляйки се все по-рядко за отминалите дни трябва ли да мисля за миналото или то ми е дало урок да не гледам назад защото всичко е така далеч и далече ще бъде когато си отида. Трябва ли някога да се връщам тук от където ще си отида, и какво да правя тук, виждайки неща напомнящи ми за отминалите дни. Помня всеки ден, всяка вечер и всеки миг. И продължавайки да вървя напред трябва ли да се обръщам назад за да виждам нещата които не са ми давали да бъда щастлив, или можеби някога правели са ме такъв а сега само носят ми тъга. И отново продължавайки напред поглеждам назад, но вече нямам очи с които да гледам какво е зад мен и какво е било или просто толкова съм избледнял вървейки си към мрака, към новото старо начало на стария ми далечен живот който не живях.
..... Вървейки си, нямам вече сили да погледна назад и да се усмихна, забравил съм можеби как усмихвал съм се някога или усмивки вече нямам останали с които да посрещна идващия ден и просто нося се като сянка, сянка каквато някога можеби бил/а си и ти. Е сега вече знаеш сенките нямат души... Носейки се избледнявам с всеки ден и в забрава потъвам както в забрава ще потънеш и ти, нежелаейки да ми напомниш, че някога имало те е и че си там или можеби някога бил съм и аз тук и останало е нещо от мен, забравено от теб, от вас..... хората, морето и всичко заобикаляло ме някога.
Скоро ще дойде времето да си отида, далече от тук и от всичко което ме заобикаля макар и радвай ки се, че имаше и хора интересни и свестни който намерих тук, а можеби намерих си и един приятел из между всички заблудени хора.
Някой ден межиби.... всичко около мен ще се промени.. и ще имам слънчеви и живи дни.. някой ден в мойте тъмни старини.
А някога толкова вярвах и исках да съм щаслив и да се усмихвам.
