, 3 2009
Времето? Нещо с което човек никога не разполага
Времето нещо с което хората понякога разполагат или понякога не зависи. Време за и колко време време според едни или според други? Днес не ми е някакво за рисуване и няма да изсипвам прекалено много инфо, много според едни и малко според други или можеби задоволително според трети? Мислейки за хората такива каквито са такива за каквито се представя? такива за каквито ги мислим, такива каквито са или такива каквито ги правят другите? Хората рядко се променят най-често хората променят хората? Вртемето и началото според едни и според други или просто началото е начало според едни или край за други? Колко е реално нещо? какво всъщност означава реално и реално не е ли онова което можеш да видиш или докоснеш? Всяко нещо би могло да бъде реално ако реално е реалност или успее да се превърне в друго?
монолог или дуаллог ?
LODER VS Rangelov
<И тогава някъде там... във времето когато нямало време>
Rangelov
и там където това някаде е там, защото където е, защо или ,там просто ,защото е незнам или се намира там
LODER
Хахахх Там където началото и краят са едно където началото е начало и краят има край, или където началото е само край или просто началото е другото име на края? Или Всичко е било просто минало от настоящето... Или миналото е това в което живеем днес когато си мислим, че днес е днес и че сме живи а просто живеем мъртви в миналото което не помним защото е настояще?
Rangelov
това което си мислиш 4е онова за дето ства дума в същност е случая кадето това става онова а онова е другото на онова което си мислиш че е това за което си мислиш, а накрая края се оказва началото на онова за което си предполагал че никога няма да се случи но става без да иска когато не искаш да знаеш че е това
нещата не стоят те са или саществуват в някаква безтелесна форма която ние си представяме по някакав начин, който се определя от нашето сазнание
LODER
Зависи какво кога и кой мисли и дали мисълта е мисъл или просто мислите ни са за нещо което не е чак толкова реално. Случайте са случаи понякога ад понякога не понякога бегъл спомен за да си ги спомняме или за да си спомним че ги е имало, или понякога случаите са некви случайности от събития отминали и избледнели от времето когато времето е било време но сега не е или е под друга форма>
Началото не е винаги начало защото можеби гледаш края и си мислиш че е началото но гледаш наопаки? предположенията никога не са нещо точно освен една предпазна мярка зависимост от това колко точно искаш да си предпазлив или би било по лестно да си наивен и да не правиш планове за възможните изкривявания в времето. Зависи и какво е времето хубаво лошо/ хмммм а какво е лошото ако е лошо и за други неели добро?
Нещата стоят защото всяко нещо винаги стои някъде и защото си има място! представяме си това и онова? някои неща са просто част от представата занещо някъде и никъде там... някъде там. и никъде тук. Съзнанието не е нищо освен един въртрешен манипулатор на личния живот.
Размисли на двама не достатъчно луди?
2 песни или песни две?
The city feels clean this time of night
Just empty streets and me walking home
To clear my head
i know it came as no surprise
I'm affected more than I had guessed
By what was said-then
If this loves not meant to be
If a hearts not ready to open
If the naked eye won't see
It's broken.
it's a quiet time before the dawn
And I'm half past making sense of it
Was I wrong?
Should I think to give it all-should i claim to give it all?
In a world where not much ever seems
To last long.
If this loves not meant to be-if this love is not meant to be,
If a hearts not ready to open-if the hearts not ready to open
If the naked eye won't see-if we make it i won't see
It's broken.
Помня времето, времето което имахме
Помня нещата които те подлудяват
И искам да можех да върна времето назад
И искам да не плача всяка нощ
Спомням си времто
Часовника винаги си цъка, не това е въпроса
Нараних те тряабва да призная, не е това моята цел
Когато споменавам твоето име, болката която усещам ме кара да се срамувам
Ако можех бих обвинил само себе си
Моето време беше когато нямам да направя замяна
Поех риск въпреки че няма край
Липсва част от ума ми за да тръгна в същата посока
Времето никога не е лично, ти печелиш или губиш връзки
Това е начина по които става
Дълбоко наранен от главата до пръстите на краката
Бавно се влачиш
Надолу към дупката
Трябва да си там, където принадлежиш, в предната редица
Аз плача всеки ден подобрявайки поведението си
Не можеш да видиш това което аз виждам, кажи ми защо си ядосана
Забрави врговете си, позволи да бъде твоят спасител
Ще вярвам в Бог
Защото аз знам, той ще си спомня
Присъедини се към мен по пътя за това какъв е ключа към обяснението
Да говорим за времето когато аз и ти се опитваме да получим сведения
Глупава идея, аз докарвам трептенето, мълчи, по-добре слушай
Борейки се всеки ден, все още не знам определението
Времето е пари, и времето ще каже
Щастие в рая или мъка в ада
Обществото прави крачка, присъединява се в надпреварата и се подчинява
Едно за парите и две за пространството, три поздравления
Искам да благодаря на Бог, създателя, че поне ме държи под око и ме поставя в центъра
Ееее спомена
Плача всеки ден поправяйки пак поведението си
Не можеш да видиш това което аз виждам, кажи ми защо си ядосана
Забрави враговете си, позволи на да бъде твоят спасител
Накрая той ще те научи от горчив опит
Защто той ще си спомня
монолог или дуаллог ?
LODER VS Rangelov
<И тогава някъде там... във времето когато нямало време>
Rangelov
и там където това някаде е там, защото където е, защо или ,там просто ,защото е незнам или се намира там
LODER
Хахахх Там където началото и краят са едно където началото е начало и краят има край, или където началото е само край или просто началото е другото име на края? Или Всичко е било просто минало от настоящето... Или миналото е това в което живеем днес когато си мислим, че днес е днес и че сме живи а просто живеем мъртви в миналото което не помним защото е настояще?
Rangelov
това което си мислиш 4е онова за дето ства дума в същност е случая кадето това става онова а онова е другото на онова което си мислиш че е това за което си мислиш, а накрая края се оказва началото на онова за което си предполагал че никога няма да се случи но става без да иска когато не искаш да знаеш че е това
нещата не стоят те са или саществуват в някаква безтелесна форма която ние си представяме по някакав начин, който се определя от нашето сазнание
LODER
Зависи какво кога и кой мисли и дали мисълта е мисъл или просто мислите ни са за нещо което не е чак толкова реално. Случайте са случаи понякога ад понякога не понякога бегъл спомен за да си ги спомняме или за да си спомним че ги е имало, или понякога случаите са некви случайности от събития отминали и избледнели от времето когато времето е било време но сега не е или е под друга форма>
Началото не е винаги начало защото можеби гледаш края и си мислиш че е началото но гледаш наопаки? предположенията никога не са нещо точно освен една предпазна мярка зависимост от това колко точно искаш да си предпазлив или би било по лестно да си наивен и да не правиш планове за възможните изкривявания в времето. Зависи и какво е времето хубаво лошо/ хмммм а какво е лошото ако е лошо и за други неели добро?
Нещата стоят защото всяко нещо винаги стои някъде и защото си има място! представяме си това и онова? някои неща са просто част от представата занещо някъде и никъде там... някъде там. и никъде тук. Съзнанието не е нищо освен един въртрешен манипулатор на личния живот.
Размисли на двама не достатъчно луди?
2 песни или песни две?
The city feels clean this time of night
Just empty streets and me walking home
To clear my head
i know it came as no surprise
I'm affected more than I had guessed
By what was said-then
If this loves not meant to be
If a hearts not ready to open
If the naked eye won't see
It's broken.
it's a quiet time before the dawn
And I'm half past making sense of it
Was I wrong?
Should I think to give it all-should i claim to give it all?
In a world where not much ever seems
To last long.
If this loves not meant to be-if this love is not meant to be,
If a hearts not ready to open-if the hearts not ready to open
If the naked eye won't see-if we make it i won't see
It's broken.
Помня времето, времето което имахме
Помня нещата които те подлудяват
И искам да можех да върна времето назад
И искам да не плача всяка нощ
Спомням си времто
Часовника винаги си цъка, не това е въпроса
Нараних те тряабва да призная, не е това моята цел
Когато споменавам твоето име, болката която усещам ме кара да се срамувам
Ако можех бих обвинил само себе си
Моето време беше когато нямам да направя замяна
Поех риск въпреки че няма край
Липсва част от ума ми за да тръгна в същата посока
Времето никога не е лично, ти печелиш или губиш връзки
Това е начина по които става
Дълбоко наранен от главата до пръстите на краката
Бавно се влачиш
Надолу към дупката
Трябва да си там, където принадлежиш, в предната редица
Аз плача всеки ден подобрявайки поведението си
Не можеш да видиш това което аз виждам, кажи ми защо си ядосана
Забрави врговете си, позволи да бъде твоят спасител
Ще вярвам в Бог
Защото аз знам, той ще си спомня
Присъедини се към мен по пътя за това какъв е ключа към обяснението
Да говорим за времето когато аз и ти се опитваме да получим сведения
Глупава идея, аз докарвам трептенето, мълчи, по-добре слушай
Борейки се всеки ден, все още не знам определението
Времето е пари, и времето ще каже
Щастие в рая или мъка в ада
Обществото прави крачка, присъединява се в надпреварата и се подчинява
Едно за парите и две за пространството, три поздравления
Искам да благодаря на Бог, създателя, че поне ме държи под око и ме поставя в центъра
Ееее спомена
Плача всеки ден поправяйки пак поведението си
Не можеш да видиш това което аз виждам, кажи ми защо си ядосана
Забрави враговете си, позволи на да бъде твоят спасител
Накрая той ще те научи от горчив опит
Защто той ще си спомня
Проследявания
URI за проследяване на тази статия
Няма проследявания
