Един живот не стига

Свят пълен с хора радвайки се и мислейки, че постигат нещо когато виждат тъгата в човека отсреща? Нещо напоследък ми е уморено, явно явлението пролетна умора ми дойде в повече. И малко по малко, все по-малк овреме ми остава за някои неща. Според план а,б,ц,д, скоро ще фикснем дис проблем, и ше има време за загубеното време. Всеки ден все повече простототия виждам в ежедневието сякаш е плъзнала навсякъде, погледи в нищото или надолу в земята на хора които вчера се биеха в гърдите колко значими са били за света, а днес явно той им го е сложил отзад, здраво отзад имам предвид. Болни хора всякви с все по-болни идеи, нулеви реализации, и все пак е нещо след като има и толкова много други които не живеят с ежедневието а то живее в тях, хора без цели, идеи и желание, дори да кажеш, е вървят по течението е силно казано. Та те живеят ли или са мъртви души в живи тела? Офф нещо и не ми се рисува в момента чак толкова.
Интересното от изминалите дни:
Нови проекти има... ама ме мързи или по-точно съм преуморен и ... бе мързи ме и.. и..
Намалих цигарите, кафето, колите, и сякви стимуланти )))))))))))
Хубаво е и да знаеш, че можеш да обичаш и си обичан и тн... схващате ми идеята..

И за днес толкова всичко друго е илюзия, пламъци в очите и мъгла в съзнанието.