Пфф починахме си на великден после бяха доста тежки дни многоо нерви дразненици и разни хора отново идейни с купища мозък и всеки ти дава наклон на къде и как да живуркааш макар той да не може да се оправи. тези дни се опитваме да се развиваме някак си, след няколко сериозни затруднения и пречки по плана кое, защо и как, но и тея проблеми се издържат. Понякога се чудя на хората около мен как издържат всичкото ми викане, нервене и упоритост по някой въпроси ама май и с това се свиква. Едно голямо благодаря на Цветелин той си знае защо и за нервирането тея дни в които успя да изтърпи рани луди случки. Като погледнем малко в страни има доста неща за довършване, доизмисляне и така нататък. По план в близките 13-тина дни трябва да се свършат още няколко десетки проекта замръзнали в времето и пълзейки към на никъде, но и на тях им идва времето пък ако имах време ( колко богат бих се чувствал ) и ако имах няколко десетки ръце всичко направо щеше да е супер. Иначе съм щаслив и все повече се чувствам така имам си някой някъде там с който се чувствам добре и спокоен . Да погледнеш назад да видиш колко грешки си допуснал да съжаляваш или не и да осъзнаеш какво си имал и какво имаш сега, и от друга страна какво си искал толкова време и да го имаш, да си спокоен, весел, замислен и.... Замисляш се понякога трябва ли да гледаш назад и ако да кое трябва да видиш в миналото и къде да гледаш напред? Или си спрял с търсенето на нещо защото си намерил това което си търсил? Малко замисъл над размисъл или малко объркване
Нещо ме мързи да рисуам днес можеби тря да е малко по-натам след известен *неизвестен период от време когато има над кво дапомислим и попишем пак?
Стига рисунки за днес тва са си цели няколко изречения.
/Правописа не е повод за коментар ;>) все тая къв е разбира се чудесно кво иам предвид така, че се тая/
Лек ден и слънчеви лъчи тая вечер.

LODER