Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък, откъснат от света ще тлея в своя замък.
И няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава.
Ще бъда властелин на самотата своя, и може би ще избера покоя, пред хаoса на любовта...
Някой ден очите ми ще изтекат и сам в бездънна пропаст ще търся своя път.
И няма да те виждам в съня си да копнея, ще имам пулс отново ще се смея.
Ще бъда господар на своето сърце и може би ще го даря на други нечии ръце.
Ще срещна може би отново любовта...
Сред много хора сам бях, сам и изоставен, после аз посиках да съм сам,
Сам бях, една сама сянка сред лихяди души.
Избледнявах с всеки ден, докато не остана и спомен от мен или просто не искаха да си спомнят за мен.
Ти ще дойдеш, но ще бъде късно, аз ще гния в гроб студен! Ще целуваш букви вместо устни, ще прегръщаш гроба вместо Мен! А можеби дори спомен няма да имаш ти за мен.
