Статии от LORD OF DARK

Напоследък все повече сърдити наоколо, в повечето случаи даже незнаещи за кво или просто са се събудили накриво и и незнаят кво става в реалния свят и по-цветно им е по добре, или цветно според техните цветове или цветове нечии които им пречат и гледат да ви го напишат на вас?

Пишки заспали също колкото искаш реят се някъде в мечти и празни обещания на хора даващи храна на желанията им. Хора контролирани с малки капчици идеи и усмивки на които да вярват всеки ден гледайки някъде там, вярвайки в по –добрия утрешен ден който никога няма да дойде. И все пак те гледат с искрици в утрешния ден леко усмихнати, замислени и чакащи ‚нищото‘ макар да не чакат точно него. Идеи и обещания за промяна дето никва я няма и се пак опити малки с резултат нулев. Напоследък хора наоколо с идеи също не е като да ги няма, даже понякога те заливат като да се удавиш от идеи. Не просто идеи а такива коти да ти губят времето даже да мислиш за тях. За опити за реализиране няма да говорим, тва е все едно да се събудиш и да си се научил да летиш, не с нещо а с собствените си криле. ( за сега е невъзможно поне според мен…. Може и да се бъркам )
Да споменем и малкото ( няколко ) сериозни хора с които може да се направи, нещо и започнахме да го правим, сравнително добра идея, лек наклон, надявам се и достатъчно сериозност и всичко е ок. Тва ше си проличи идните дни, все пак ?

М,… лични планове време никво, нерви колкото искаш, желание да убия няколко човека нарастващо с перспектива. Имам си усмивка, важно е да се отбележи събуждам се с ней, денят ми е усмихнат и и… гледам там някъде напред където знам, че има нещо което ме радва и прави деня ми светъл. Добре е да си имаш някого който да е истински, малко странно аз да пиша такова нещо и все пак така се чувствам. Да си имаш човек който да обичаш истински, да си весел, щастлив да знаеш, ч его има някъде там, да те кара да се чувстваш неописуемо и … трудно е да се обясни. Някой който да обърне тотално представите ти за света, да виждаш всичко в друга светлина, да ти дава спокойствие макар и от разстояние, да си весел…. Сложно е, трудно е и е неописуемо хубаво!
Важно!, почти не пия газирано!, Намалих цигарите!, Кафето също! Да факт !

Нещо друго? Не ми се рисува в момента повече…. Достатъчно дълги и тежки дни имам напоследък

Пфф починахме си на великден после бяха доста тежки дни многоо нерви дразненици и разни хора отново идейни с купища мозък и всеки ти дава наклон на къде и как да живуркааш макар той да не може да се оправи. тези дни се опитваме да се развиваме някак си, след няколко сериозни затруднения и пречки по плана кое, защо и как, но и тея проблеми се издържат. Понякога се чудя на хората около мен как издържат всичкото ми викане, нервене и упоритост по някой въпроси ама май и с това се свиква. Едно голямо благодаря на Цветелин той си знае защо и за нервирането тея дни в които успя да изтърпи рани луди случки. Като погледнем малко в страни има доста неща за довършване, доизмисляне и така нататък. По план в близките 13-тина дни трябва да се свършат още няколко десетки проекта замръзнали в времето и пълзейки към на никъде, но и на тях им идва времето пък ако имах време ( колко богат бих се чувствал ) и ако имах няколко десетки ръце всичко направо щеше да е супер. Иначе съм щаслив и все повече се чувствам така имам си някой някъде там с който се чувствам добре и спокоен . Да погледнеш назад да видиш колко грешки си допуснал да съжаляваш или не и да осъзнаеш какво си имал и какво имаш сега, и от друга страна какво си искал толкова време и да го имаш, да си спокоен, весел, замислен и.... Замисляш се понякога трябва ли да гледаш назад и ако да кое трябва да видиш в миналото и къде да гледаш напред? Или си спрял с търсенето на нещо защото си намерил това което си търсил? Малко замисъл над размисъл или малко объркване

Нещо ме мързи да рисуам днес можеби тря да е малко по-натам след известен *неизвестен период от време когато има над кво дапомислим и попишем пак?

Стига рисунки за днес тва са си цели няколко изречения.
/Правописа не е повод за коментар ;>) все тая къв е разбира се чудесно кво иам предвид така, че се тая/
Лек ден и слънчеви лъчи тая вечер.
LODER

Свят пълен с хора радвайки се и мислейки, че постигат нещо когато виждат тъгата в човека отсреща? Нещо напоследък ми е уморено, явно явлението пролетна умора ми дойде в повече. И малко по малко, все по-малк овреме ми остава за някои неща. Според план а,б,ц,д, скоро ще фикснем дис проблем, и ше има време за загубеното време. Всеки ден все повече простототия виждам в ежедневието сякаш е плъзнала навсякъде, погледи в нищото или надолу в земята на хора които вчера се биеха в гърдите колко значими са били за света, а днес явно той им го е сложил отзад, здраво отзад имам предвид. Болни хора всякви с все по-болни идеи, нулеви реализации, и все пак е нещо след като има и толкова много други които не живеят с ежедневието а то живее в тях, хора без цели, идеи и желание, дори да кажеш, е вървят по течението е силно казано. Та те живеят ли или са мъртви души в живи тела? Офф нещо и не ми се рисува в момента чак толкова.
Интересното от изминалите дни:
Нови проекти има... ама ме мързи или по-точно съм преуморен и ... бе мързи ме и.. и..
Намалих цигарите, кафето, колите, и сякви стимуланти )))))))))))
Хубаво е и да знаеш, че можеш да обичаш и си обичан и тн... схващате ми идеята..

И за днес толкова всичко друго е илюзия, пламъци в очите и мъгла в съзнанието.

Днес за пореден път се убеждавам, че община Поморие и Бургас не се справят с зиамта и почистването на пътищата, за моя изненада обаче Поморие днес се беше справило доста по-добре от колкото Бургас, там положението си беше на половина трагедия да не кажа и цяла де:)
Общо взето днешния ден си беше определено работен, и като погледнем назад да видим до къде сме стигнали.
Под 70% не са активни за преглед:
Активни проекти в момента:


Поморие: 95% http://pomorie-bg.info/news.php
Бургас: 90% http://myburgas.eu/news.php
Пазарджик: 80% http://my-pazardjik.eu/news.php
Пловдив: 80% http://my-plovdiv.eu/news.php
Варна: 80% http://www.my-varna.eu/news.php
Стара Загора: 50%
Нова Загора:50 %
Видин:50%
София:65%
Русе:50%
SEO:50%
IRIS:20%
IT News: 50%
Ideas: 50%
Labs: 40%
И софтуер...

Вчера имах някви идеи или желания така да се каже да се разходя да поснимам, но времето беше повече от добро и нещата малко или много не се случиха. Днес имах подобни идеи, но като се събудих към 15:00 след обед, осъзнах, че в Поморието пак лееекичко вали и няма да снимам. Както и да е налях се с доза кафе/мафе + кола+ Кент HD ( живото подържащи ), преглед на пощата +/- 700 мейла ( майл е като емайл и расте по зъбите не се бъркайте ) Мейл е електронна хартия или вид писмо по интернет . След тва се запътих на гости или некво такова, щъткайки към Крайбрежна, кво да видя нищо ново улиците из Поморие агресивно влажни ( направо си бяха наводнени ама тва е друга тема ) дупки леееко отворени готови да ядът джанти или поне да ги захапят. После малко на Копа пици, салати бири и бла бла бла с Алфредо, общо взето добре. Сега си рисувам тук и после продължавам с процеса работа, по някои нови и стари неща които сега може да се видят други ще се видят скоро. Иначе си чакам добрия момент за към ту Пловдив майна. Бонбоните не са излезли от лавата дори става по-зле.

Изминалата седмица: 17 нови портала, 4 нови системи, 22 нови модула, 4 ( неща? се тестват ).... времето никога не стига за повече....
Времето в момента. собиескено + сок, кафе, цигари, в сутрешния блок боза и баничка!?

I Need Rhythm...

Ам дойде времето пак малко да порисувам в блога, напоследък явно съм по-активен от към блогване. Да започнем с тва, че тея дни имах малко проблематични моменти с колицата, от към антифриз концентрат който замръзна ( незнам що пише -70 на него, и производителя и той незнае? Явно ... никой незнае ) После проблем с скапаните свещи ( изберете българското ми казаха?) Снегът се стопи почти де, ама дупките зейнаха от всякъде големи и дълбоки с мазни пърчета асфалт, Поморие дъжд не вали тук само наводнения стават, айде днес се размина де.


Малко про, или работния процес, ASAAP v7 е пушка, факт! Надъхан, злобен, бърз, и по-умен от всякога ))
Нахаках още 5 потала тия дни напрао късам от работа/ Май няма и ден в който да не съм зимал комп/лаптъп за фиксване, кво става напоследък хората луднаха.
Офф нещо ме мързи да пиша, има с кво друго да се занимавам, Иначе дните са все ака сиви и скучни, и стават все по сиви и по-скучни, боннбони в главата плъчнали като хипноза и така... магията на макс.

Рецепта за домашен комфорт: кафе/ еспресо + 3 в 1, кола, KENT HD, интернер, музика и нахална лигава котка!

Пак мина цяла вечност от както не съм писал, ама то има ли какво да се пише или е прекалено много, че да го нарисувам в няколко реда? Днес имах някакви такива мисли да се разкарам малко из сивото и безкрайно скучно, сухо Поморие и да снимам, но като се събудим времето не беше на моето мнение... После малко се раздвижиха като, че ли неащата био ( Цветелински) кацна с Кикито (Крис) и наруисувахме 1 кафенце и малко пица после ''пицата беше повече от добра ест. етц. '' После малко в лелчето и такива ралти. Ся ин дъ хоум цикля с музика и подреждам някъв безкраен списък с файлове които съм бутал в папки с красиви имена ''филтър от едно до 99_xaxasaw'' и "миксер''. Вярно е, че обичам да кръщавам папките така на бързо, но по-вярно е, че е станала невероятна бъркотия. Вчера иначе цъках малко снимки из Поморието с Радостина и ги изсипах в социалната мрежа )))). Иначе, чакам момента в който ще си хвана пътя към Плд шот/.. (Бикоуз) мозъкъ ми се газира вече тук. напоследък усилено се юркам с голео количество проекти които май почи съм завършил ( бахти искам да почивам, не днес не сага, но някой ден да ). В главата само некви бонбони ми се въртят в главата, като замаен с черна магия, ( не става въпрос за WOW ). И сега си бича някви редове тук, и изведнъж Слим ми вика - А ти кой си къде си? Там стой си? пфф бахти наглия!?

Рисувам си няква нова PRPS за проектите която мисля да пусна тея дни, че и е време вече, и такиа ми ти раулти.
Мда и да кажа, че май няколко живота няма да ми стигнат да свърша всичко което съм започал... Пфф ше тря да наваксам, и това е възможно и то напълно, с тея физични изобратениияя? Кафе ( Якобс/Нес) Кола :!? и ех тоя KENT HD напрао ми кара белия дроб да тиктака

Time Is Tickin' Away
Always online! Always stable!

Шегите на времето или как след толквоа мнгоо време виждаш нещо което не си забравил и си искал и някак си го получаваш но за толквоа малко време, че реално да не можепш да му се радваш истинскки защото докато разбереш какво става и, че то наистина се случва и то вече е прекалено далеч и ти остава да чакаш да дойде ден в който отново да го имаш.
Можеби като пример може да се приеме, че като дете сте искали нещо много силно и вече сте голям зрял човек и хоп то е в ръцете ти и докато се усетиш него вече отново го няма.
Понякога някой или нещо може да ти даде сила да се упомниш и да продължиш напред, напред към забравени за теб цели, не, че те кара да направиш точно това но ти сам да се устремиш отново към тях.
Сещам, се и за фениксите и за някои легенди около тях


Стига толкова за денс, че и др имам да върша.

Времето нещо с което хората понякога разполагат или понякога не зависи. Време за и колко време време според едни или според други? Днес не ми е някакво за рисуване и няма да изсипвам прекалено много инфо, много според едни и малко според други или можеби задоволително според трети? Мислейки за хората такива каквито са такива за каквито се представя? такива за каквито ги мислим, такива каквито са или такива каквито ги правят другите? Хората рядко се променят най-често хората променят хората? Вртемето и началото според едни и според други или просто началото е начало според едни или край за други? Колко е реално нещо? какво всъщност означава реално и реално не е ли онова което можеш да видиш или докоснеш? Всяко нещо би могло да бъде реално ако реално е реалност или успее да се превърне в друго?

монолог или дуаллог ?
LODER VS Rangelov
<И тогава някъде там... във времето когато нямало време>

Rangelov
и там където това някаде е там, защото където е, защо или ,там просто ,защото е незнам или се намира там

LODER
Хахахх Там където началото и краят са едно където началото е начало и краят има край, или където началото е само край или просто началото е другото име на края? Или Всичко е било просто минало от настоящето... Или миналото е това в което живеем днес когато си мислим, че днес е днес и че сме живи а просто живеем мъртви в миналото което не помним защото е настояще?

Rangelov
това което си мислиш 4е онова за дето ства дума в същност е случая кадето това става онова а онова е другото на онова което си мислиш че е това за което си мислиш, а накрая края се оказва началото на онова за което си предполагал че никога няма да се случи но става без да иска когато не искаш да знаеш че е това
нещата не стоят те са или саществуват в някаква безтелесна форма която ние си представяме по някакав начин, който се определя от нашето сазнание

LODER
Зависи какво кога и кой мисли и дали мисълта е мисъл или просто мислите ни са за нещо което не е чак толкова реално. Случайте са случаи понякога ад понякога не понякога бегъл спомен за да си ги спомняме или за да си спомним че ги е имало, или понякога случаите са некви случайности от събития отминали и избледнели от времето когато времето е било време но сега не е или е под друга форма>
Началото не е винаги начало защото можеби гледаш края и си мислиш че е началото но гледаш наопаки? предположенията никога не са нещо точно освен една предпазна мярка зависимост от това колко точно искаш да си предпазлив или би било по лестно да си наивен и да не правиш планове за възможните изкривявания в времето. Зависи и какво е времето хубаво лошо/ хмммм а какво е лошото ако е лошо и за други неели добро?
Нещата стоят защото всяко нещо винаги стои някъде и защото си има място! представяме си това и онова? някои неща са просто част от представата занещо някъде и никъде там... някъде там. и никъде тук. Съзнанието не е нищо освен един въртрешен манипулатор на личния живот.



Размисли на двама не достатъчно луди?

2 песни или песни две?

The city feels clean this time of night
Just empty streets and me walking home
To clear my head
i know it came as no surprise
I'm affected more than I had guessed
By what was said-then

If this loves not meant to be
If a hearts not ready to open
If the naked eye won't see
It's broken.

it's a quiet time before the dawn
And I'm half past making sense of it
Was I wrong?
Should I think to give it all-should i claim to give it all?
In a world where not much ever seems
To last long.

If this loves not meant to be-if this love is not meant to be,
If a hearts not ready to open-if the hearts not ready to open
If the naked eye won't see-if we make it i won't see
It's broken.


Помня времето, времето което имахме
Помня нещата които те подлудяват
И искам да можех да върна времето назад
И искам да не плача всяка нощ
Спомням си времто



Часовника винаги си цъка, не това е въпроса
Нараних те тряабва да призная, не е това моята цел
Когато споменавам твоето име, болката която усещам ме кара да се срамувам
Ако можех бих обвинил само себе си
Моето време беше когато нямам да направя замяна
Поех риск въпреки че няма край
Липсва част от ума ми за да тръгна в същата посока
Времето никога не е лично, ти печелиш или губиш връзки
Това е начина по които става
Дълбоко наранен от главата до пръстите на краката
Бавно се влачиш
Надолу към дупката
Трябва да си там, където принадлежиш, в предната редица
Аз плача всеки ден подобрявайки поведението си
Не можеш да видиш това което аз виждам, кажи ми защо си ядосана
Забрави врговете си, позволи да бъде твоят спасител

Ще вярвам в Бог
Защото аз знам, той ще си спомня
Присъедини се към мен по пътя за това какъв е ключа към обяснението
Да говорим за времето когато аз и ти се опитваме да получим сведения
Глупава идея, аз докарвам трептенето, мълчи, по-добре слушай
Борейки се всеки ден, все още не знам определението
Времето е пари, и времето ще каже
Щастие в рая или мъка в ада

Обществото прави крачка, присъединява се в надпреварата и се подчинява
Едно за парите и две за пространството, три поздравления
Искам да благодаря на Бог, създателя, че поне ме държи под око и ме поставя в центъра

Ееее спомена
Плача всеки ден поправяйки пак поведението си
Не можеш да видиш това което аз виждам, кажи ми защо си ядосана
Забрави враговете си, позволи на да бъде твоят спасител
Накрая той ще те научи от горчив опит
Защто той ще си спомня

Устните ми жадни и пресъхнали
търсят в асфалта вода.
Минават покрай мен колелата,
а ти ми казваш, че ни чака буря
и към влажно кабаре ме дърпаш.

Вървим заедно по един и същи път,
но са разделени съдбите ни.
В омагьосан град обикаляме.
Вече не искам да знам какво търсим,
стига ми да ми дадеш две целувки.

Залагаш ме на рулетка и ме губиш
в една приказка кошмарна.
Глас на насекомо е сега гласът ми,
животът ми - растение пълзящо.
Разсичаш ме и в бездната ме хвърляш.

Как нуждата се превръща в история,
как историята се превръща в мълчание.
Какво ме гледаш, Роза, вцепенено?
Прости ми, че изобщо не разбирам
какво казват компютрите и цифрите.

Любов моя от въглен и сяра,
как те промени така времето?
Минават покрай нас колелата,
а аз - сред мъглата и бурята -
на рамото ти ненахранен спя.

Как нуждата се превръща в история,
как историята се превръща в мълчание.
Какво ме гледаш, Роза, вцепенено?
Прости ми, че изобщо не разбирам
какво казват компютрите и цифрите.

Вървейки напред понякога се обърщам и поглеждам назад, и в главата ми нахлуват хиляди спомени от миналото, от скоро... от изминалия ден. Все по рядко се обръщам назад и ту с радост ту с тъга си спомням за отминалите дни. Дните и нощите който имах. Незабравени но избледняващи спомени покрай изминаващите днешни дни. Поглеждам назад в здрача и далечното минало и се чудя тогава някога аз имал ли съм приятели и хора обичани и обичан ли съм бил или всички са били предатели и нечии роби. Роби знаейки, че са такива и не чак толкова, а можеби просто им е харесвало да са такива. Стотиците приятели които съм имал и приятели ли са ми били щом са ми забили нож в гърба и са ме предали с цел или без цел за някаква лична облага или просто за да се покажат? Дали? Хора на които си мислил, че можеш да разчиташ а напротив те са те тровили всеки ден. За отминалите дни когато се обърнеш и се замислиш ти обичал ли си? Обичал си можеби, но дали си бил обичан или си бил просто нявик или играчка.
Един ден получавайки една играчка с душа и сърце жива, детето и казало, че ще я обича и, че за него не е играчка и никога няма да я замени или предаде. След време детето видяло, други по интересни играчки или можеби не били чак толкова интересни но били различни, не толкова различни но различни от неговата. Тогава то решило да си играе и с тях, мислило си колко е било загубило в плен на тази играчка след като имало и толкова много други играчки. Оставяйки своята то е предало. Минало много време и детето дори не се сещало за своята играчка. Един ден обаче осъзнало, че неговата първа играчка с душа и сърце е по-хубава и се върнало да си я вземе. Тогава обаче разбрало, че неговата стара играчка вече нямала душа защото с предателството си детето било убило душата на играчката, а сърцето и стояло до ней.... сухо и студено като камък напукано и.. така студено. Детето сега разбрало че наистина обича само тази играчка или можеби не... но тя била завинаги загубена мъртва и сама сянка в нечии вече други ръце отишла. Ръце които можеби ще я оценят или отново ще я разкъсат и убият. А можеби играчката мъртва ще си отиде завинаги надалеч сама и ще предпочете сама да живее и сама да умре далече от нечии ръце.
Мислейки за отминалите дни замислям се все пшо-често обичал ли съм или дали някога обичан съм били или просто предаден за пореден път. Вяра ли да даваш и трябва ли да вярвапш на хората около теб ако те отново ще те предадът. Замисляйки се все по-рядко за отминалите дни трябва ли да мисля за миналото или то ми е дало урок да не гледам назад защото всичко е така далеч и далече ще бъде когато си отида. Трябва ли някога да се връщам тук от където ще си отида, и какво да правя тук, виждайки неща напомнящи ми за отминалите дни. Помня всеки ден, всяка вечер и всеки миг. И продължавайки да вървя напред трябва ли да се обръщам назад за да виждам нещата които не са ми давали да бъда щастлив, или можеби някога правели са ме такъв а сега само носят ми тъга. И отново продължавайки напред поглеждам назад, но вече нямам очи с които да гледам какво е зад мен и какво е било или просто толкова съм избледнял вървейки си към мрака, към новото старо начало на стария ми далечен живот който не живях.

..... Вървейки си, нямам вече сили да погледна назад и да се усмихна, забравил съм можеби как усмихвал съм се някога или усмивки вече нямам останали с които да посрещна идващия ден и просто нося се като сянка, сянка каквато някога можеби бил/а си и ти. Е сега вече знаеш сенките нямат души... Носейки се избледнявам с всеки ден и в забрава потъвам както в забрава ще потънеш и ти, нежелаейки да ми напомниш, че някога имало те е и че си там или можеби някога бил съм и аз тук и останало е нещо от мен, забравено от теб, от вас..... хората, морето и всичко заобикаляло ме някога.
Скоро ще дойде времето да си отида, далече от тук и от всичко което ме заобикаля макар и радвай ки се, че имаше и хора интересни и свестни който намерих тук, а можеби намерих си и един приятел из между всички заблудени хора.
Някой ден межиби.... всичко около мен ще се промени.. и ще имам слънчеви и живи дни.. някой ден в мойте тъмни старини.
А някога толкова вярвах и исках да съм щаслив и да се усмихвам.

See the mirror in your eyes;
See the truth behind your lies
Your lies are haunting me
See the reason in your eyes
Giving answer to the why:
Your eyes are haunting me!
[CHORUS]
Falling in & out of love
in love, in love
Falling in & out of love
your love, your love
[CHORUS REPEATS]
See the mirror in your eyes;
see the truth behind your lies
Your lies are haunting me
see the reason in your eyes
Giving answer to the why:
Your eyes are haunting me!
[CHORUS]
Falling in & out of love
in love, in love
Falling in & out of love
your love, your love
in love; in love; in love
[CHORUS REPEATS]
Why can't you see it?
Why can't you feel?
In & out of love;
each time.
Why can't you feel it?
Why can't you see it?
In & out of love;
It keep keep runnin';
It keep keep fallin';
Let it fade away.
X3
Away; Away; Away; Away
Oh Let it fade away

Под звездите повървях, разни чудеса видях - искаш ли да си ги разделим?
Мъничко любов събрах, малко болка, малко страх - искаш ли да си ги разделим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?

Горе бях и долу бях, сто живота изживях - искаш ли да си ги разменим?
Вече много тайни знам, други - ти открил си сам, искаш ли да си ги разменим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?


Остане ли ми тук един приятел и моето сърце остава тук!
Остане ли ми тук един приятел, ще остане тук и моето сърце!

Пазя всеки миг щастлив, имам хиляди мечти - искаш ли да ти ги подаря?
Всеки изгрев, всеки ден, всяко слънце пазя в мен - искаш ли да ти ги подаря?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?

Век жесток студен, пълен с омраза тиха
Моите мечти, твойте години скриха
Аз се превръщам вече в прах
и падам сам със своят грях
Няма го трепета красив,
младежки в мен...

Студ суров шепти, тиха бяла песен
Всичко се върти в някакъв ритъм
Песен е не нищо не виждам
аз сега бял или черен е снега
Във самотата аз съм само с теб тъга

Припев: /2x/
Аз съм човек ти време си
сиви са в тебе моите следи
Все пак се радвам,
че сам ги оставил сам
И след години се върни
виж ги с тъга се усмихни
Времето всичко друго ще изпепели

Времето лети безпощадно
бързо остаряваш ти
А миг след това замръзваш и
в някой прекрасен слънчев ден
земята грабва те в плен
Леден полъх и безкрайна тъмнина

Ти си живял щастлив или не
всичко било е в твои ръце
Дали успял си да постигнеш нещо ти
Дните ти са отминали
няма ги твойте младини,
но безрезервно вярвам
в живота си!

Когато някой си отива, и ти не можеш да го спреш, когато виждаш че една любов умира, а ти неможеш с нея да умреш, разбираш че мечтите са измама, че си обичал, но обич няма, че си бил щастлив, но не си разбрал....